Вече повече от 4 години си задавам един и същи въпрос: кое накара Русия да започне първоначално СВО, която впоследствие прерасна в сериозен международен военен конфликт и глобално противопоставяне?
Учил съм в бившия СССР, в гр. Киев, и смятам, че имам известно основание да твърдя, че познавам донякъде и руснаците, и украинците. Именно това усещане ме караше още от началото на 2022 г. да се съмнявам, че СВО има една-единствена задача. Никога не съм вярвал, че военният конфликт цели единствено завземане на украински земи. По-скоро съм имал усещането, че въпросът за присъединяването на Донбас и Луганск към Руската федерация е по-скоро повод, отколкото основна цел на разразилата се криза. Това, което следва, е опит да защитя тази теза — но искам от самото начало да отбележа кое в текста е установен факт, кое е моя хипотеза, и кое е прогноза, защото трите неща заслужават различна степен на доверие.
## Методология
При оценка на подобна информация съм ползвал три подхода:
1. **Анализ на основата на фактите** — реални, проверими данни, наблюдения и закономерности.
2. **Прогнозиране на основата на хипотези** — предположения и експертни оценки, използвани там, където липсват достатъчно надеждни данни.
3. **Комбиниран подход** — съчетание на двете, характерно за сложни и динамични процеси като този.
По-долу се старая да маркирам изрично към коя категория принадлежи всяко твърдение, вместо да ги смесвам в един и същ уверен тон — това беше основната слабост на предходния вариант на текста.
## Установени факти
Следните събития са потвърдени от множество независими медии и не подлежат на сериозно съмнение:
- На **28 февруари 2026 г.** Израел и САЩ започнаха мащабна съвместна военна операция срещу Иран, с удари по десетки обекти на иранска територия.
- При тези удари беше убит върховният лидер на Иран, аятолах **Али Хаменей**; смъртта му бе потвърдена на 1 март 2026 г.
- Президентът Тръмп заяви, че целта на ударите е унищожаване на иранската ядрена и ракетна програма.
- Иран отвърна с масирани ракетни и дронови удари по Израел и по американски бази в региона, а Корпусът на стражите на ислямската революция затвори Ормузкия проток за известен период.
- Преговорите между Иран и САЩ, възобновени на 6 февруари 2026 г., се провалиха — основно заради настояването на Иран да продава свободно петрола си, при заплаха от блокада на Ормузкия проток в противен случай.
## Оспорвано, но добре документирано твърдение
През юли 2026 г. „Ню Йорк Таймс" (с автори Марк Мазети, Джулиан Барнс, Фарназ Фасихи и Ронен Бергман) публикува разследване, според което израелското разузнаване „Мосад" в продължение на години е култивирало бившия президент Махмуд Ахмадинеджад като актив, с намерение да го постави начело на Иран след срутване на режима. Според разследването:
- Вербовката е започнала около 2022 г., а срещи с тогавашния шеф на „Мосад" Давид Барнеа са провеждани в Будапеща под прикритието на академични форуми.
- В първия ден от войната израелски удар е поразил охраната и бронирания автомобил на Ахмадинеджад в опит да бъде изведен от домашен арест.
Това **не е установен факт**, а журналистическо разследване, основано на неназовани служители — самата „Ню Йорк Таймс" отбелязва, че нито израелското правителство, нито „Мосад" са го коментирали официално. Офисът на Ахмадинеджад го отхвърли категорично като „холивудски твърдения" и обвини вестника, че публикува платени фалшиви новини. Разследването е достатъчно сериозно, за да бъде споменато, но трябва да се цитира с тази резерва, а не като доказан факт.
Тук трябва да добавя и една самокритична бележка: в по-ранния вариант на текста присъстваше детайл за среща на агенти на „Мосад" с Ахмадинеджад в Гватемала през октомври 2023 г. Не успях да намеря потвърждение за този конкретен детайл в наличните публикации за разследването — затова го премахвам, докато не се появи независимо потвърждение, вместо да го представям като част от установената хронология.
## Хипотеза: два фронта на един конфликт
Тук навлизам в областта на хипотезата, не на факта. Виждам следната логическа конструкция, но я представям като такава — правдоподобна интерпретация, не като доказана координация:
От една страна на предполагаемото противопоставяне са Русия, Китай и Иран; от друга — САЩ, Израел и Великобритания. Хегемонията на САЩ, поддържана чрез военно присъствие, контрол над енергийните потоци в Близкия изток и доминацията на долара като резервна валута, е под натиск от опитите на Русия, Китай и Иран да намалят зависимостта си от нея. Съвпадението във времето между украинския и близкоизточния фронт — бързото военно ангажиране на Запада в Украйна и почти едновременното отваряне на втори фронт срещу Иран, в момент, когато западната военна индустрия е силно натоварена — може да се тълкува като признак за свързаност между двете кризи.
Трябва обаче честно да отбележа, че това е **само една възможна интерпретация**. Съществуват и алтернативни, по-конвенционални обяснения — например, че иранската ядрена програма и дългогодишното израелско възприятие за екзистенциална заплаха сами по себе си са достатъчен двигател за конфликта, без нужда от общ глобален замисъл, свързващ го с Украйна. Текстът по-горе не изключва тези алтернативи с конкретни аргументи, а просто ги подминава — затова хипотезата за „единен фронт" остава недоказана, макар и вътрешно логична.
## Прогноза (не сигурност)
Следното е прогнозен сценарий, изграден върху допускания, всяко от които може да не се сбъдне:
Ако САЩ решат да разположат сухопътен контингент в Иран (оценен на около 600–800 хиляди души), това би изисквало сериозна логистика в навечерието на избори в САЩ. Значителни жертви биха могли да породят вътрешнополитическа криза, а евентуална невъзможност конфликтът да завърши с ясна победа би засегнала образа на САЩ като хегемон. Успоредно с това, по-сериозно ангажиране на САЩ в Иран теоретично би развързало ръцете на Русия за по-мащабна операция в Украйна.
За България — присъствието на самолетите цистерни КС-135 би представлявало реален рисков фактор **само** при сценарий на разполагане на сухопътен контингент в Иран, тъй като биха обслужвали логистиката на подобна операция. Твърдението за вероятност от ракетен удар по базата в Безмер е далечна екстраполация в края на верига от условни допускания (решение за сухопътен контингент → тежки загуби → ескалация) — правдоподобна тема за наблюдение, но не прогноза с висока степен на сигурност.
---
*Бележка: този текст разграничава съзнателно (1) потвърдени събития, (2) оспорвано, но публикувано журналистическо разследване и (3) авторски хипотези и прогнози — за разлика от по-ранен вариант, в който трите нива бяха представени с еднаква степен на увереност.*
„Разделяй и владей” или по-новото днес – „присъединявай и властвай”? Някой би попитал, а каква е разликата между „владей” и „властвай”? Правилото „разделяй и владей“ е било основния и любим принцип на римските императори. Разделяй народите, които побеждаваш, за да можеш да господстваш над тях столетия. При разширяването на Римската империя, управниците (или генералите) са ползвали тактиката да разединят населението на дадена територия, преди да я нападнат. Чрез подкупи и фиктивни
САЩ И КИТАЙ - ДВА МОДЕЛА ЕДНА ЦЕЛ - СТРАТЕГИЧЕСКИ СБЛЪСЪК, КОЙТО НОСИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ
Много хора си задават въпроса от какво се породиха сериозните митнически проблеми между САЩ и Китай, довели до днешната сериозна криза? Та нали американците бяха тези, които поради по-ниската цена на труда в Азия още през 80 години на миналия век започнаха да пренасочват значителна част от производството си в региона на „азиатските тигри“.
151B, Rakovski Str, Sofia 1000, Bulgaria
+359 88 8541740